|
За
неговото собствено развитие и още повече за неговото собствено изграждане,
Александър Пройнов, не дължи нищо на никакви системи и академии
към които се пристрастява. Истина е че той е завършил средното училище
за изящни изкуства, но ние знаем степента и постиженията на тези
училища -той напуска училище относително подготвен за рисуването.
После за него последва дълго учене в ателие за гравиране, където
той точно като художниците по време на Ренесанса в Италия е бил
заобиколен от майстори и необходимата техника. Това той тъкмо притежавал,
уменията на напреднал калфа, неговите собствени рисунки и творби.
Неговият стил не е преднамерен. Александър Пройнов създава миниатурна
склуптура, която за наша изненада има особено величествен ефект
и някои очаквания за величествени форми. Това
чувство продължава до усъвършенстване. Склупторът
преминава в така нареченото скулпторно изкуство което днес е сфера
на баналност. Неговото въображение преобразува малките фигури във
величествени мечти, чиито форми се извисяват неволно нагоре и апелират
за нашето въобръжение. Той е непринуден като малко от нашите нови
художници - като Димитър Казаков или Атанас Яранов - невъздържан
като тях. В настояще той вече има своите познавачи и колекционери
в Япония, Изреал, Германия и Франция. Неговата неутолима енергия
го носи право напред, разкривайки нови възможности в които скулпторните
форми покоряват зрението така както и духът. Скулптурните форми
създадени с двусмислена визия - сън който доминира над реалността.
Владимир
Свинтила
|